Пуснато на: Пон Мар 19, 2007 2:37 pm Заглавие: Бракът
От известно време все се чудя и не мога точно да реша!Опитвам се да поставя и отрицателните и положителните страни на брака, но понякога наистина е трудно.Има една много голяма част страх и недоверие.Страх, че може да не се получи, когато сте семейство, недоверие от това, че човека може да се промени изведнъж!Но понякога, когато се замислиш за хубавите моменти започваш да се усмихваш и да мечтаеш.Може би не трябва да мислиш за тези лоши работи, който винаги ще те спъват, но трябва наистина да си напълно сигурен преди да направиш една огромна крачка в живота си!
За мен бракът е един завършък на връзката!Не мисля, че човека до мен ще се промени изведнъж и от + ще стане - , но аз бих казала "Човек никога не знае, какво може да се случи".
А в другия случаи бих казала "Радвай се на всеки миг щастие, защото живота е кратък"!Определено това е хубав момент, но понякога вярваш и знаеш, че той е само формалност. Обичаш човека до теб и без да сключите брак, за теб вие сте си семейство,но както казва една приятелка, човек трябва да си го изпита!
Аз бих казала, че не е задължителен, а е въпрос на избор! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Аз съм "за" брака. Според мен както се казва - е подпис. "Какво толкова, че да го правим?" бих попитала "ми като е какво толкова, защо да Не го направите". Братът е хубаво нещо за мен. И то за самата двойка не толкова, колкото за децата. Идеята, че имаш мама и татко както и другите дечица, а не сте по-различни е важна за него. Пък и да си кажа - не е за изпускане да се видя в една хубава рокля и да ям сватбена торта. А като знам и, че е моята....ммммм. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 48 Местожителство: около София
Пуснато на: Вто Мар 20, 2007 2:15 pm Заглавие:
lady-to написа:
Пък и да си кажа - не е за изпускане да се видя в една хубава рокля и да ям сватбена торта. А като знам и, че е моята....ммммм.
Това означава ли, че ще се жениш само веднъж. Една рокля и една торта = един брак. Ма що да не хапнеш 3 торти и да видиш 3 хубави рокли? Или бракът е интересен само 1я път.
За мен бракът не е задължение, не и привилегия. То е колкото късмет, толкова и въпрос на качества на самите хора. Всички сме егоисти в една или друга степен. Всички си имаме някакви си правила в ежедневието и в битовия живот. Въпросът е кога ще сме готови да делим всичко с друг човек и дали наистина ще намерим такъв, който да иска да стори същото и с нас. Връзката е лесно нещо. Заедно сте готино ви е, обаче утре ако решиш, хоп един скандал, и кой откъде е. Пътищата се разделят. Бракът от друга страна, особено и след като дойдат децата е нещо далеч по-отговорно и задължаващо. АЗ поне така разбирам нещата. Никой предполагам не си е мислил като малък, че ще се жени 2 или 3 пъти. Всички имаме представа за семейството като 1 в живота на човек. И то трябва да е свято. Ако не си сигурен дали човекът до теб е правилния - по-добре изчакай. А ако е ТЯ(ТОЙ) ....три дни пили, пели и се веселили....и дано тортата е вкусна _________________ Не можеш да промениш миналото, затова промени бъдещето!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Мар 23, 2007 2:57 pm Заглавие:
lady-to написа:
Аз съм "за" брака. Според мен както се казва - е подпис. "Какво толкова, че да го правим?" бих попитала "ми като е какво толкова, защо да Не го направите". Братът е хубаво нещо за мен. И то за самата двойка не толкова, колкото за децата. Идеята, че имаш мама и татко както и другите дечица, а не сте по-различни е важна за него. Пък и да си кажа - не е за изпускане да се видя в една хубава рокля и да ям сватбена торта. А като знам и, че е моята....ммммм.
Не е само подпис, там е работата. Е, зависи как ще си го направиш, но си има разправия и разходи...
Но съм съгласна, че заради децата си струва да се озориш малко. Обичам приятеля си и мога да си живея с него и без брак, но не бих искала един ден децата ми да се водят "извънбрачни". Живота и без това е сложен, няма нужда и аз да им го усложнявам с правни неуредици и с унижението да ги сочат с пръст като различни. _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 183 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Чет Ное 15, 2007 3:57 am Заглавие:
И аз си мисля, че то без брак - не е точно семейство. Даже и да се приемало брачното съжителство наравно според закона.
Щото в труден момент на един от двамата, всеки може да си каже: и какъв по дяволите ми е той (тя) и защо аз съм тук? И хубаво, ако имаш само 1 чанта багаж и се "вдигнеш". Ами ако имаш изграден живот с този човек?
Я да кажат тия, дето са само в съжителство с някой друг - как се чувстват и какво мислят. _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Яну 21, 2008 12:41 am Заглавие:
Гласувах - да - като това се отнася за моя избор. За останалите - уважавам тяхното право на избор. Всеки има право да живее съобразно със своите желания, критерии. Омъжена съм, с много успешен брак, но съм опознала съпруга си около десет години преди това. Връзка, преминала през влюбване, приятелство, раздяла и отново събиране. Когато се омъжих, бях убедена, че това е човекът.
ПП - още не съм се представила в "запознанства" .Ще го направя скоро и ще разкажа за себе си.
Засега - здравейте на всички - Айрис
Аз също съм "ЗА" брака. За мен все пак има цености, които внасят някаква опора в живота ми. Дали признавам другото - естесвено. Дали го приемам - разбира се. Но когато аз трябва да избера - бих избрала брак. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Яну 21, 2008 1:04 am Заглавие:
Здравей, Лейди!
Не очаквах, че толкова бързо ще се отзове някой на моето включване, за което ти благодаря.
Та по темата за брака - не е само сходство на характерите. Бракът е съзнателно решение на двама души да живеят заедно, ако са готови за това. Успешен би бил само брак, в който има партньорство, приятелство, споделяне, а не - защото така е прието.
И изисква много ежедневна работа - мисловна, опознаване на партньора, опознаване на себе си и много други неща - ще разказвам.
Не винаги е лесно - но си струва!
Айрис
Без да звуча старомодно, но аз съм "за" брака. Според мен той е естествен завършек на една дълга, хубава, силна връзка. Освен това бракът е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на двама щастливо влюбени. Не съм за онези бракове, които се крепят заради децата. По-добре един развод, отколкото постоянни скандали. Но ако двама души се обичат не виждам защо да не се оженят. Което не значи, че е задължително. Някои хора нямат нужда от подпис, за да покажат на света, че обичат човека до себе си. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Бракът е чудесно нещо, когато си направил правилният избор, но какво да сторят тези, които са направили погрешен. Как от тук насетне трябва да процедират, за тях има ли втори шанс
А, децата!
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Яну 21, 2008 8:41 pm Заглавие:
Здравей Иванова,
На всички ни се случва да направим грешен избор. Колкото и да обмисляме дали партньора е най-подходящият, ние не можем да видим в бъдещето и да предскажем дали се ще чувстваме добре в един брак след...х.. години. Ако връзката е изчерпана - тя по-добре да се прекрати. В противен случай компромисът не е подходящ най-вече за децата. Най-лошо за тях ще бъде да гледат, че родителите им не се разбират. И тъй като още не са зрели да разберат някои неща - то не се знае какво ще си помислят. Например - да решат, че те имат вина в случващото се. Или да попият модел на враждебност - ако са свидетели на такъв. Да приемат, че е нормално да се живее в отчуждение или (не дай си боже) психически или физически тормоз.
Говоря само принципно.
Ще ти кажа, че съм чела много книги на психотерапевти, в които споделят СОБСТВЕНИТЕ си провалени връзки. Дори те!
Шансове винаги има, но зависи от конкретния случай
Айрис
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 22, 2008 2:43 am Заглавие:
Здравей, Ирис,
Много ми харесаха думите ти, както и тези на Лууп.
Но...не че не съм съгласна по принцип, напротив ПО ПРИНЦИП винаги съм мислила точно така.
Обаче в последно време се питам дали е толкова просто решението - имам пред вид по отношение на децата, защото когато няма деца, всичко е по-ясно и лесно. Когато бях малка и нашите много се караха, понякога се молех да се разведат и това да приключи. Само че сега, доста по-късно, усещам, че това се е променило и по-скоро съм благодарна, че са останали заедно, защото възможните други сценарии никак не изглеждат добре. Какво да кажем за детето, което плаче, че вече си няма татко? И чувства дълбока, макар и неоправдана вина за раздялата на родителите си?
Разбира се, живот в скандали е болезнен за всички, включително и за детето, но кой може да каже кое е по-малкото зло?
Може би алтернативното решение е не раздялата, а опитът да се овладеят конфликтите или поне да се намалят децибелите до минимум.
А с детето може да се говори и да му се обяснят отношенията между мама и татко, без обвинениия, разбира се.
Терапевтите...са хора като всички други...много от тях по-сензитивни към интрапсихичната реалност и отношенията с другите...което не е гаранция за успех в личиния живот , може би в терапията
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 22, 2008 4:42 am Заглавие:
Здравей Джули,
Много дълго прехвърлях в главата си всички примери от мои познати за конфликти във връзката. И знаеш ли - в доста от случаите връзките се запазват точно заради децата. Ти говориш за своето семейство. Аз не познавам семейства без кризи и скандали. Но може би не съм разбрала правилно Иванова, защото днес за пръв път се включих и ми се стори, че тя ме питаше - какво да направи този, който не е случил с партньор. Помислих, най- лошия вариант. Доста често гледам предавания за домашно насилие.
Отговора ми е точно за такива случаи.
Но ако има желание, както ти казваш - най добре е да се търсят начини за овладяване на конфликтите.
Все пак - децата винаги страдат, когато мама и татко се карат, но те невинаги знаят дали връзката е напълно изчерпана. Може би въпреки кавгите твоите родители са били свързани по свой начин.
И така - съгласна съм с теб.
Но има изключения.
Най драстичния (единствен) случай е: Една приятелка се държеше ужасно със съпруга си. На няколко пъти го гонеше от апартамента, който бе неин. Когато на него му писна и заяви, че ще напуска и иска развод, те се разделиха. Синът им - петгодишен - започна силни пристъпи на астма. Плачеше за баща си неутешимо. Тогава тя, въпреки че не го обичаше си го "купи". Принуди го да се върне, даде му стая с телевизор - само за пред детето. Парите за семейството осигуряваше нейният баща - почти.
Тя е безработна - има си баща - спонсор. Уж трябваше детето да се оправи, ама не. Състоянието му се влошава.
Ако съм те засегнала с моите крайни изказвания - извини ме. Но тази история ме накара да го напиша.
Няма как едно дете да не разбере какво става. Това, че са малки не значи, че са безмозъчни. Според мен като за начало, още преди създаването на едно семейство трябва да се проведе страшно задълбочен и обстоен разговор за това какво двамата търсят, къде се виждат те във връзката, какво очакват като продължение от тази връзка. Не мисля, че разводите или пък уж сдобряването помагат. Всеки може да види, че нещата не вървят надобре. Дори да си най-добрият актьор, има неща, които няма как да изиграеш, има чувства, които няма как да изсценираш. Просто ако ще правиш семейство - замисли се. Сериозно. Знам, че понякога в началото връзката е супер, но после нещо се обърква. За тези случаи според мен трябва да се потърси помощ от специалист. Но във всеки случай - не бива детето да бъде лъгано, да бъде използвано и да бъде извинение някой да се "събере". _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Децата са много чувствителни към всичко, което се случва около тях. Дори и да са малки и да не го разбират, те усещат.
Затова не е чудно, ако причината за заболяването на детето е във влошените отношения на родителите, че дори бащата да присъства вкъщи, това не е достатъчно, за да оздравее.
По темата - аз съм ЗА брака, поне сега така си мисля, въпреки че (или точно поради това, че) все още съм мома!
И си пожелавам едно щастливо и хармонично семейство, скрепено със силна любов, разбирателство и взаимно уважение...
Пожелавам ти да го намериш и да го запазиш и да си щастлива. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Аз момичето съм го намерил. Сега е въпрос на време. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Яну 23, 2008 12:15 pm Заглавие:
Здравей, Iris,
С нищо не си ме обидила. Интересно ми е да прочета мнението ти.
Разбира се, за случаите на домашно насилие отговорът е еднозначен.
Аз имах предвид не толкова фрапиращия случай, когато хората просто не се разбират но НЕ ПРОСТО имат деца.
Случаят, за който пишеш удивително ми напомня за ситуацията на една позната - не е същата , понеже не се е разделила с мъжа си- хората всъщност са свестни, но и да е имало любов между тях, отдавна вече я няма, а във всичко са толкова различни, че за хармония или единомислие и дума не става. Те се събраха заради детето, и двамата много го обичат и просто не могат да го оставят с разбито семейство, още повече, че и то доста боледува. Борят се като прасе с тиква да поддържат добри отношения, но винаги идва поредният срив, защото това, което за единия е добро, за другия е лошо и те се засягат един друг съвсем непреднамерено и несъзнателно. Аз съм доста въвлечена в историята им, та ако съм прекалила с описанието - извинявай
Просто покрай тях много мисля за тези ситуации и кое е по-добро за децата и нямам отговор. НЯМАМ. Не знам кое е вярното, само не съм съгласна, че отговорът е прост и еднозначен.
Истинско удоволствие ми доставя мисленето на Лууп, но ..той е млад, ентусиазиран и е срещнал Човека...въпросът е какво става, когато това не се случва. Когато времето минава, човек става..на 30..35..иска да има дом, семейство, деца, партньор..но Онзи Истински партньор не се появява...да избере ли друг?..да направи ли компромис?..колко голям?..цената на идеализма вече става огромна - Самота, загуба на биологична възможност за деца, ако си жена...Или, другата страна на нещата - и най-добрата двойка се среща с реални проблеми в ежедневието - неща, които никога не си мислил, че ще провокират противоречие - какво става с двойките, които не са успели да изгладят разминаванията?...и неразбирането полека се натрупва..и дистанцията се увеличава..обаче децата вече ги има и те си искат и мама и тати..и тогава дилемата дори не е моето щастие или тяхното, защото те не са щастливи и в конфликтно семейство. Та дилемата става - кое е по-малкото зло за децата ?(а нас вълци ни яли )
Мисля, че се отдалечих от хубавата тема за брака, но поне оставам в темата за семейството
Иначе- ако си срещнал човек, за когото с цяла душа можеш да кажеш "и в добро и в зло, докато смъртта ни раздели..", то какво по-естествено, красиво и смволично от сключването на брак?
Но.......ако не?
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
)