Психология

Имам въпрос, който силно ме вълнува и много ще се радвам да си дадете мнението по него.

Преподавам на студенти - от 1-ви курс до магистри.
Уча ги на дисциплини, които изискват математическо и логично мислене. Не е лесно.

Въпроса ми е следния: До каква степен мога да съкратя дистанцията ?

От една страна се опитвам да е весело в час, за да се отпуснат и да се съсредоточат върху задачите. И мисля, че се справям сравнително добре с това.
Старая се да подходя индивидуално - помня имената на всички, кой какви задачи е решавал, кога. Карам ги да извлекат увереност от дори малки успехи.

От друга страна, след като е весело известно време, след като премине настроението "Я какъв нестандартен преподавател", те започват да ти се качват на главата малко по малко. Просто не работят в час и когато не разберат нещо бързат да те обвинят, че ти не обясняваш добре.

Лошо обяснение от моя страна не е изключено, колкото и да се старая.
Само, че не мога да приема това за универсално оправдание на 2-3-ма студенти, при положение, че останалите разбират. Освен това има неща, които са доста прости - по колко различни начина можеш да кажеш, че 2+2 = 4 ?

Та, когато срещнат трудност все по-често обвиняват мен. Освен това ако надушат, че се притесняваш, че не си обяснил нещо като хората става още по-лошо.

Та споделете: мнения, похвати, опит .

В интересна ситуация си се поставил
Аз нямам никакъв преподавателски опит, но съм чувала, че най-ефикасната форма на управление била диктатурата Това, разбира се, беше в рамките на шегата.
Нормално е да се опитат да ти се качат на главата, ако усетят, че поддаваш. Може би трябва да ги държиш по-изкъсо и да не се съмняваш толкова в собствените си обяснения. Защото ако започнеш да се съмняваш или да се притесняваш, то си личи...
Ами ако не разбират, че отрицанието на "има" е "няма" (примерно), то може би не са за този университет и според мен това може да им го кажеш. Или да натякнеш на онези 2-3, че някак все се получава така, че точно те не са разбрали.
Не знам, както казах, нямам опит, но прекаленото скъсяване на дистанцията може да се разтълкува като желание да им се харесаш или нещо такова. Трябва да се знае кой е шефа

Но е по-добре някой по-компетентен да даде съвет.

Здравей, наистина сложен въпрос. Аз имам известен преподавателски опит но той е извънуниверситетски и там обучаващите се бяха доста мотивирани. Истината е че и двата вида поведение ми бяха необходими: и по-директивния и по-демократичния и свободния. Най-трудното е обаче кога и до каква степен, как да се преминава от единия в другия ... Сещам се за един пример. Когато ходих на шофьорски курсове инструктора ми каза: "Научиш ли полу-съединителя, как да го ползваш наполовина си станал шофьор"
Та какво правех аз първо. Винаги в самото начало исках обратна връзка какви са им нагласите, какви са им очакванията, върху какво са готови да работят ... колко сили имат и т.н. И после винаги гледах да напасна темпа според това което получавам като обрартна връзка.
И един съвет който стар даскал ми даде. Ако аудиторията се разсее по една или друга причина опитите да се вкарат в пътя са неуспешни. По-добре да се поведеш по тях и да ги разсеяш ако от това имат н ужда в дадения момент. Като казваш точни науки си мисля че те изискват едно продължително внимание, което е уморително и не всеки може да понесе.... Тук се мъча да гадая вече... сложен е проблема за дистанция. Може би най-добър съвет би ти дал някой твой колега преподаващ подобна дисциплина. Сега ми хрумна и като бях студент една преподавателка как действаше Почти никога не си довършваше изреченията и многозначително ни гледаше докато не започнахме ние да ги довършваме вместо нея в един глас. Хем ставаше весело, хем бяхме ангажирани с темата и бяхме нащрек и така.
Тъй като съм психотерапевт и психодраматист при нас на сцената дистанцията с протагониста е много важна. Тренирахме я с години. Така че едва ли има рецепта.

Установи правила и ги спазвай.
Те са валидни за всички.
Границата е много тънка и трябва сам да я усетиш.
Изтървеш ли края веднъж, връщането е много трудно , понякога и невъзможно.
Ти си учител. Твойта цел е отсреща да научат това за което ти се плаща.
Преследвай голямата цел. Лошото е че това което сееш сега, ще жънеш след години.