Психология

Приема се вече нормално не кат преди години да се срамуваш и децата...мама и тати не се обичат и заживавят отделно. "Аз оставам при мама, но с татко си се виждаме и нещата, които сме правили заедно са си почти същите" Но какво става, когато тоз родител, който е излязъл от дома просто изчезва и не търси детето. Трябва ли говорим за бащата, да създаваме надежда, че евентуално някога той ще го потърси или да бъдем ясни, да не храни надежди и живота си продължава и може да е красив и се справи и без него

Това е много труден момент и трябва да се реагира много адекватно. По възможност да се консултирате със специалист за това как се правят тези неща. Психолозите могат да помогнат в тежки моменти като съвет, насока - отговор на всички въпроси, които не можем да знаем.

Това, което е важно е да се говори за нещата - не трябва да има теми табу или натоварени с отрицателна емоционалност. Ако той си е тръгнал - обяснете на детето какво се случва, без да му създавате негативно отношение към бащата, без да го карате да го мрази...просто обяснете. Защото ако не се говори, детето си тълкива нещата по свой начин и обикновено с много вина - че то е виновно за тяхната раздяла и изпитва огризения, които избиват по различен начин. Изключително важно е да говорим с децата си за нещата, които се случват, но да ги представяме обективно, а не да ги въвличаме в наши дразги.

съгласна съм, но мисълта ми де, когато бащата е решил окончателно да излезе от живота на детето...просто изчезва и няма намерение да го търси..дали трябва да създаваме илюзия, че виш татко Ти някога ще се появи или да бъдем прями...забрави, че съществува, разбира се не така грубо

Не смятам, че е хубаво да се създава илюзия или да се дава интерпретация - хубаво е да се дадат нещата така, че да не се изгражда нито лоша, нито добра представа - а просто обективна. Смятам, че детето само трябва да избере как да тълкува нещата...но за да може - трябва да има факти. Иначе рискуваш да му пренесеш своите емоции и на него. Ако ти си ядосана на този човек - ще пренесеш твоят яд и на него...и рано или късно ще му се отрази или ще те обвини.

Моят сегашен приятел е дете на разведени родители.
Живял е първо със майка си и вторият си баща,но нещо не се е получило ,имало е бой разправий и той е решил да се върне при баща си и баба си.Как точно са се развили отношенията им незнам,но сега той ходи при майка си ,разбира се и със вторият си баща и се връща пак .
Интересува ме дали това е повлиало по някакъв начин на неговата психика и поведение сега и как бих могла да разбера,за да му помогна?

Ами, неминуемо му е повлияло. Просто психиката ни се формира на базата на преживени моменти и излизането от тях , къде като победител, къде недотам (естествено това е много илюзорно). Задачата, с която искаш да се нагърбиш е доста тежка, какво те провокира да търсиш отговори в тази насока?