Психология

ХЕЙ БЛАГОДАРЯ за подкрепата, някак си като виждам вашите мнения и ми олеква. В неделя си поговорихме много с него, той го поиска сам което ме учуди ,по принцип все аз се опитвам да подхвана тези разговори.Писа sms-и звъня ми да се видим.
3 часа , говорихме и то без да си повишим тон. Май се е стреснал от това че си тръгнах, така и не каза думичката "извинявай" ,но си го показа. Казах му че ако иска да се върна ще трябва да ми помага с малкия и в къщи ,че искам поне няколко часа в седмицата да ми остава време и за мен,дали за да изляза,да си свърша нещо или просто да позяпам телевизия все едно. Обеща че ще взема Крис със себе си като излиза или ще го гледа когато аз излизам.

И за парите си говорихме доста, и там стигнахме до разни изводи.
За големите приказки и обиди си говорихме най-много, бил ми казвал тия неща само като бил ядосан, казах му че и аз му се ядосвам но от мен не е чувал такова нещо и че ако ги чуе някога това ще означава че повече няма и да ме види.
И много много други теми засегнахме , не искам да ви отегчавам.
Прибрах се (не ме критикувайте), но му поставих и някой условия, казах му че мога да се справя и без него,и че разликата ще е че просто ще живея на друго място. Пак ще живея почти без пари,пак сама ще си гледам детето, но поне няма да слугувам и на него.
Надявам се да се промени нещо ,ако не това ще е ,другия път просто нямя да се върна.
Дано да не съм сгрешила...........незнам.......???????