Психология

Смятате ли, че имате проблеми с общуването с ваши близки хора?

Защо се получават трудностите според вас?

Всеки от нас мисля, е преживяваш ситуация, в която си казва "не мога повече, незнам какво да правя". На мен лично ми се е случвало да стигам до едни и същи ситуации... но с различни хора. Това ме навежда на мисълта, че явно в мен е проблемът - явно някъде в подходите ми или в тълкиването на действията на другия се получава разминаване.

Чудя се колко често се случва двама да спорят с думи, но да не могат да си разберат идеите. Това е все едно партньорът ти да ти подари нещо, което си искал...но си си го купил същия ден. Когато ти го подарява - ти му се нацупваш, че не те е попитал...
Той казва "искам да те изненадам...", а Тя казва "ти никога не ме питаш".

Колко ли често правим неща с една идея, а другият ги разчита с друга?

Мисля, че всички имат проблеми в общуването с близките си хора. Смятам, че или хората са на различна вълна, или единият иска да властва над другия и се почва кавгата. Един има нужда от много споделяне и разговори, другият е по-затворен.

Някак си хората трудно се разбираме, един има предвид едно, другия разбира съвсем друго, а уж на един език си говорим

Аз имам проблеми в семейството, всъщност незнам дали все още имам семейство????
От тази сутрин съм при родителите си,просто защото няма къде другаде да отида. Исками се да се прибера но не мисля че трябва да го правя. Не знам какво да правя, мисля че по някакъв идиотски начин съм се пристрастила към съпруга си,не мога да дишам без него.
Живеем и работим заедно,вече 5 години.И малко по малко за цялото това време съм се превръщала в негова сянка. Моят дом е всъщност неговия, моите колеги са неговите, правя всичко така както той пожелае.Истината е че той е много властен,а аз малко по малко кляках за всичкото това време, когато за малко съм се опитвала да се оттърся тои просто ми казва "събирай си багажа и се махай" ,а аз просто изтръпвам, много труд съм вложила в домът ни, във всичко, за тези години съм се лишавала от толкова много неща за да живеем един ден по спокойно и по добре. А сега изглежда че той никога няма да дойде. Обичам съпруга си но мисля че той мен не. И днес просто не издържах, от два дни не ми говори защото е решил че съм му изневерила ,без да има никаква причина за това,мисля че просто му харесва да ме измъчва като ме гледа мен, аз да се измъчвам.
Мисля че ако успея да остана за малко сама отстрани ще ми е по лесно да преценя как да постъпя. А и всъщност това е първия път в който си тръгвам след като съм чула поредното "еби си майката"
Не ми е лесно защото не съм сама имам и син на 5 години,и освен това мисля че ако не останем заедно като семйство има вероятност да остана и без работа,защото той всъщност ми е шеф.
И така ,ако някой има съвет да заповяда.......

Правилно си постъпила. Такава среда не е подходяща за отглеждане на дете. Изобщо се чудя как си е позволявал да ти говори така, как ти си го позволявала
Стой си при ваште, радвай се на детенцето и знай, че постъпваш правилно. А може би е добре да си потърсиш друга работа, дори и да не те уволни е по-добре изобщо той да не присъства в живота ти.
Не се връщай при него, това е най-доброто и за теб, и за детето.

deanne работата е там че той се държи добре със детето и малкия вече ме пита няколко пъти кога ще дойде татко му, а за работата немога да се махна сега, нямам много пари,всъщност почти никакви,и аванс и заплата не са влизали в моя джоб, той просто си ги е прибирал винаги в неговия. а сега с тази прословута криза е трудно да си намериш свястна работа..........

Обясни на малкия, че татко му няма да дойде. Тук за подход не знам, Лейдито май е по-тази част.
А за заплатата и аванса си го взимай ти, това е твоята заплата.

GAGA,

как така стана, че те заподозря в изневяра и друг път случвало ли се е?

За детето, не се притеснявай относно това дали раздялата ви ще му повлияе негативно. Не е хубаво да настройваш детето срещу баща му като му обясняваш какви са отношенията ви , но за него би било по-добре да расте в позитивна среда.

Отношенията ви, неминуемо му се отразяват без значение, че детето не попада под обидите на баща си

Да случвало се е ,той си е ревнив но след ден два му минава винаги, а аз съм си ги изтърпявала. Но този път просто прекали.
Налага се да ми обновят програмата с която работя и за целта трябваше да сляза при една колежка в централен офис(аз работя в друг клон на фирмата така да се каже) но с първото слизане ударихме на камък почти навскъде, както и да е софиянци прегледаха нещата и трябваше да отида отново за да видим дали този път всичко ще тръгне. Но понеже освен с мен тя се занимава и с един куп други глупусти и хора,трябваше или да ходя пак или да остана до по късно. А моя офис е извън града и слизането ми е трудно предпочетох да остана и да свършим работата. И това беше всъщност, вместо в 5 се прибрах в 7.
И се започна , луда ли съм била коя от офиса щяла да остане след работно време с мене,на кого съм ги разправяла тия..........???

псува ме наред, щял бил да ме оправи той мене все от сорта....2 дена такива ,когато не мълчи де...... не мога вече

Подкрепям реакциата ти , но смятам, че най-добре за теб е да си изясниш причината поради, която търпиш това с години.

Проследи собствените си емоции и желания, дай им воля.

Простичко е нямам къде да живея, току що ми писа sms че ако не се прибера да не отивам и на работа утре защото цитирам "нама да се излагам аз , да идваш на работа а да сме разведени" не мога да остана в нашите завинаги, и това е то. Дори не знам сега какво да правя.........

Защо да не можеш да останеш при вашите?
Потърси си друга работа не мисля, че е толкова трудно.Не е редно да търпиш такова поведение.

Той явно те манипулира

Какво иска сърцето ти?
и Какво ти казва разума?

Родителите ти какво мислят и какво знаят?

Гага здравей,

Как мислиш е станало така, че целият твой живот е - неговия? Така ли е било още в началото?

Уф... според мен съпругът ти има нужда от терапия, но за съжаление той няма да го проумее скоро, а ти си човекът в затруднено положение...
И моят съвет е, ако вашите нямат нищо против, да останеш при тях, докато си стъпиш на краката и да започнеш да си търсиш друга работа.
Пък кой знае, когато съпругът ти види, че ти се справяш и без него, може да си промени отношението към теб. За момента ти се струва, че той просто знае, че те "държи" с парите и затова си позволява това отношение.

Знаеш моето мнение по въпроса - вече според мен нищо не може да е като преди.
Всичко се променя дотолкова,че се изпаряват и чувствата,които са останали.

Няма връщане назад според мен.
И аз съм на такъв етап в момента,но парите играят влияние.

Кое е по-важно - той да види, че тя може да се справя сама или....тя самата да види, че може да има и свой живот?

За мен е тя самата да види , че може да има и свой собствен живот.Това е по-важно в случая.

ХЕЙ БЛАГОДАРЯ за подкрепата, някак си като виждам вашите мнения и ми олеква. В неделя си поговорихме много с него, той го поиска сам което ме учуди ,по принцип все аз се опитвам да подхвана тези разговори.Писа sms-и звъня ми да се видим.
3 часа , говорихме и то без да си повишим тон. Май се е стреснал от това че си тръгнах, така и не каза думичката "извинявай" ,но си го показа. Казах му че ако иска да се върна ще трябва да ми помага с малкия и в къщи ,че искам поне няколко часа в седмицата да ми остава време и за мен,дали за да изляза,да си свърша нещо или просто да позяпам телевизия все едно. Обеща че ще взема Крис със себе си като излиза или ще го гледа когато аз излизам.

И за парите си говорихме доста, и там стигнахме до разни изводи.
За големите приказки и обиди си говорихме най-много, бил ми казвал тия неща само като бил ядосан, казах му че и аз му се ядосвам но от мен не е чувал такова нещо и че ако ги чуе някога това ще означава че повече няма и да ме види.
И много много други теми засегнахме , не искам да ви отегчавам.
Прибрах се (не ме критикувайте), но му поставих и някой условия, казах му че мога да се справя и без него,и че разликата ще е че просто ще живея на друго място. Пак ще живея почти без пари,пак сама ще си гледам детето, но поне няма да слугувам и на него.
Надявам се да се промени нещо ,ако не това ще е ,другия път просто нямя да се върна.
Дано да не съм сгрешила...........незнам.......???????

Много се радвам за теб и затова че си успяла да проведеш тези важни разговори с твоя мъж.И най-важното - да стигнете донякъде все пак и да се разберете по отношение на дете и домакинство.

Така е - дано има успех.Да не е от типа - всяко чудо за 3 дена.
Че мен устата ме заболя от говорене и накрая пак е на това ниво.Но аз този път си взех сама нещата в ръце и - не съм му слугиня.Разхождам си се с Криси навън по 4-5 часа.Купува готови неща от магазина и толкова.
А по отношение на секса - все същите липси по 2-3 седмици.Но вече и затова ще си реша проблема

Та желая ти всичко НАЙ-ХУБАВО,КЪСМЕТ и УСПЕХ!

Гага, ако знаеш колко ми напомня твоята история за моята последна връзка!!! Бях година и половина с властен и ревнив човек, който беше много мил и трогателен понякога, и агресивно-жесток друг път... Няма смисъл да ти разказвам подробности, защото ти си описала връзката ви достатъчно ясно - и моята беше такава. Крясъци, обиди, един път дори ме блъсна няколко пъти, докато не паднах на земята... След това сълзи и разкаяния. И нещо, което той каза и което няма да забравя никога - "Много си ми миличка като плачеш! Мисля, че заради това те обиждам така, защото много ми харесваш като си тъжна". No comment!!!
Разбирам те много добре как се чувстваш и от какво те е страх. Затова моят единствен съвет е да ровиш в себе си, докато не се разбереш и докато не започнеш да се обичаш, сама себе си.
Бъди смела и не се страхувай от нищо, защото животът е хубав!