Психология

Сигурно е така Но вече не ми пука, при положение, че си пия някви 'антидепресанти' (по съвсем друга причина) и ефекта не е очакваният.. Какво мога аз да направя? Още месеци да се тровя? Да, и това ще стане, поне цяло лято. Ама то да имаше някакъв ефект нямаше ли да бъде по-добре?

За някои "болести" не помагат хапчетата, там трябва да се работи по друг начин - в търсене на смисъла..

Звучиш ми сякаш си отчаяна?!

До момента,в който не осъзнаеш всичко това.И ако имаш сила и воля - започваш да работиш по въпроса,за да излезеш от депресията.Аз след спонтанния аборт изпаднах в такава ужасна депресия.Но преди месец осъзнах,че не мога да продължа така.И намерих начин полека-лека да излизам от нея.Естесвено не и без помощта на форума и на lady-to i elfi666.

Започнах да правя много повече неща за себе си и това,което ми харесва.Спрях да се затормозявам с това дали на мъжа ми му харесва и изнася.Тръгнах на масажи,сауни,фитнес - за да се поддържам и да си възвърна предишното самочувствие.И най-вече го правя с ясната мисъл че всичко това го правя за мен,а не за някой друг.

И не пия никакви хапчета,за да се справям с депресията.На моменти отново ме натиска,но моментално се спирам и започвам да мисля за хубавите неща,които ми предстоят.

Надявам се скоро съвсем да излезна от това състояние.

А и като пиша тук във форума - се чувствам още по-позитивно настроена.Защото знам че има хора,които ме разбират и се опитват да ми помогнат.И най-важното - да ме приемат,без да ме критикуват за постъпките.Просто ми дават насоката,върху която да мисля и да поправям.

за всички от този форум.

Или по-скоро ядосана

На кого?

Не знам точно. По-точно съм ядосана, че никой не може да ми каже едно решение, което 100% ще е с успешен резултат. Ядосвам се, че медицината в България е на това ниво. На доста неща се нервя

И това не помага
Смятам, че този яд трябва да се трансформира в нещо конструктивно, което ще ти позволи да намериш решението, което да ти помогне

Така написано изглежда лесно Аз не си изкарвам 'гнева' (ако мога така да го нарека) върху околните, но пак е някакъв проблем..

Неминуемо е проблем, още повече щом го и осъзнаваш
Мислила ли си за интерактивна група

за каква група говориш?

Виж това: http://center.kak-da.info/workshop_opoznavane.html
Ако имаш въпроси, на разположение сме

да, знам за центъра. Без да се обиждате, но ми казаха, че там е по-скоро нещо като игра?

Какво имаш предвид под игра?

Бих искала да се включа в темата. Здравей JustMe. Този или тези, от където си научила, че е като игра посещавали ли са тази група и лично ли ги познаваш?

Интерактивната група е сериозно начинание, което има за цел да помогне на хората да получат обратна връзка за поведението си, да сравнят хипотезите си с другите (например често си мислим, че някой ни мрази и се оказва, че това може и да не е така в чувствата на другия или че нещо в нас го дразни и за това има някакво поведение към нас, а той да прави това по други, различни и не толкова заплашителни за нас причини) и най-вече да се опитат да усетят своите емоции в различни създали се ситуации и отношения.
Често тези групи предизвикват приятни асоциации, тъй като стават куриозни ситуации, намират се хора, пред които можем да говорим и най-вече - когато сме били затворени към хората и сме издигнали стена, която се оказва, че ни пази от околните да ни наранят, но и да бъдем харесвани - се случват и хубави неща. Това, че в някои срещи преобладава смехът, в други - срамът или объркването, не измества онова, което се случва постоянно - да опознаваме себе си в различни ситуации.

Това е идеята на интерационната група. Ние учим за себе си дори и когато се забавляваме... или страхуваме.

Как да победим демоните си?

Помислете малко за страховете си. Много от нас тайно се измъчват, че никой не ги обича, че животът ни няма смисъл, че сме некомпетентни.

Донякъде тези страхове са последствие от стреса в съвременния живот. От друга страна обаче, съдържанието им може да е много истинско и ние най-накрая трябва да се изправим срещу демоните си. Ето едно упражнение, което ще ви помогне:

Вземете тефтер и напишете името си върху всеки лист. След това върху първия напишете "Възраст 5 г.", на втория "Възраст 10 г." и т.н. Просто опишете себе си за всяка от възрастите.

Като започнете да пишете, помислете си какво ви е направило по-различно от връстниците ви. Дали сте били любопитни, енергични, сериозни, срамежливи, щастливи, притеснени? Като приключите с писането, препрочетете всяка страница и си отговорете на следните въпроси:

Имаше ли нещо по онова време, което ви правеше нещастни?
Какво ви караше да се подценявате?
Някой внушавал ли ви е, че не сте важни или че сте некомпетентни?
Смятате ли, че сте били различни, защото сте били дебели, непохватни или притеснителни?
Чувствахте ли се застрашени?

Повече от нещата, които ви правят нещастни, се коренят някъде дълбоко в миналото ви. Най-вероятно се редуват два варианта - вие ту отхвърляте детските си страхове като глупави и смешни, ту те продължават да ви измъчват в своята още по-ужасяваща форма. Това всъщност е конфликтът между логическите и емоционалните части на вашия мозък. Е, ще трябва да изберете логичния подход, ако искате да се отървете от веригите.

в. "24 часа"

http://polls.hapcheto.com/



* ВЪПРОСНИК ЗА ЛИЧНОСТНИ КАЧЕСТВА
* ВЪПРОСНИК ЗА СЕМЕЙНИ ОТНОШЕНИЯ (PFB)
* ДЕПРЕСИОНЕН ИНВЕНТАР (БЕК)
* КАКВА Е ПОЛОВАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА ВАШИЯ МОЗЪК?
* КЛИНИЧНА СКАЛА ЗА ТРЕВОЖНОСТ И ДЕПРЕСИЯ (HADS)
* МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРЕСОУСТОЙЧИВОСТТА И СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ
* ПРЕГАРЯТЕ ЛИ?
* САМООЦЕНЪЧНА СКАЛА ЗА ДЕПРЕСИЯ (VON ZERSSEN)
* САМООЦЕНЪЧНА СКАЛА ЗА ДЕПРЕСИЯ (ZUNG)
* САМООЦЕНЪЧНА СКАЛА ЗА НЕВРОТИЗАЦИЯ (ВАСЕРМАН)
* САМООЦЕНЪЧНА СКАЛА ЗА ТРЕВОЖНОСТ (СПИЛБЪРГЪР)
* ХРАНИТЕ ЛИ СЕ ПРАВИЛНО?

Попълних, някой от тестовете, явно съм луда. Излиза, че съм в много силна фаза на депресия и без лекарска помощ явно няма оправяне.

Тесът "КАКВА Е ПОЛОВАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА ВАШИЯ МОЗЪК?" ме изкара почти лесбийка
Лоша работа. Как ще съобщя на мъжа си...